НЕРАЗБРАНЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗБРА̀НЩИНА¹ ж. Остар. и диал. Неразбория (в 1 и 4 знач.); неразбор. И мигом се такъв / нададе крясък,.., / и неразбранщина такава се подхвана, / че би ѝ завидял дори самият ад. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 178. Неразбранщината побърква вьв всякоя работа, когато тя няма ръководители. СПл, 1876, бр. 13, 51.

НЕРАЗБРА̀НЩИНА² ж. Остар. и диал. 1. Качество на неразбран2; неразбраност2, упоритост, твърдоглавие, неразбирателство. Павлюва неразбранщина. Да му доведем някой бур за зет, тогава ще хареса. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 130.

2. Неразбран, упорит човек (Н. Геров, РБЯ).