НЕРАЗВАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗВАЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Непокварен, чист. Една неразвалена,.., душа не може да се не откликне с чувство на подобни звукове. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 81. Посред тие насърчителни вести из нашето отечество, които накарват да тропне от радост и надежда сяко българско юначно и неразвалено сърце, има и други явления, които ни принуждават да са замислиме. НБ, 1876, бр. 54, 208. Голямо пожертвувание показваха сички, а най-вече нашите добри и неразвалени селяни! НБ, 1877, бр. 57, 221. Неразваленият българин е по-чист и от елмаза. П. Хитов, МП, 16.