НЕРАЗВЍЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Неразвит.
2. За бебе — неразвит, неразповит. — Боже ле, мили Боже ле, / нашите дребни дечица,/ повиени, неразвиени, / та кой ще да ги развие? Нар. пес., СбНУ ХLVII, 71.