НЕРАЗВИТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗВЍТОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на неразвит. Може ли да има сумнение, че съединението ще да е в него [българския народ] първийт и единственийт идеал? При всичката ни неразвитост аз не мога да си представя народа без един такъв идеалец. П. Р. Славейков, ПХС, 36-37. Възможно е някои повърхностни наблюдатели, .., да захвалят незавидното положение на източните жени под зверските, необуздани наклонности на мъжете или на неразвитостта и апатията на жените. НБ, 1876, бр. 3, 11-12. Неразвитостта на тялото не пречеше момичето да се държи като зряла жена.