НЕРАЗГАДАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗГАДА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разгадае; необясним, неясен. Хилков забележи в тия погледи смес от любопитство и друго неразгадаемо чувство и това погали гордостта му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 186. Надсмиваше се над всички, които си въобразяваха, че могат да разбулят загадката на живота и на човешката душа. Битието се оказваше неразгадаемо, душата — осъдена на вечни мъки. Ем. Станев, ИК I и II, 372. Нито Мина, нито Яворов всъщност вярват на своето "твърдо" решение! Зад него стои неразгадаемата любов. М. Кремен, РЯ, 120. Младенов не го обичаше, но се сприятели с него, защото математиката не му вървеше, а Пешо се оказа чудесен ръководител из дебрите на неразгадаемите числа. Х. Русев, ПЗ, 54. Най-напред един от тълпата, ..., разгръща като нотен лист някакъв свитък с неразгадаеми знаци. Св. Минков, ДА, 28.