НЕРАЗГАДАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗГАДА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е обяснен, открит, разгадан; неизяснен, неразкрит. Природата е по-богата и по-мъдра в мъдрите години на зрелостта.. Откриват ни се нови красоти — неподозирани, нови шумове в тишината — недоловени. А още колко ли неща има недовидени, колко ли звукове нечути, неразгадани тайни и неотбулени красоти? Н. Хайтов, ШГ, 7. Хората са узнали, че освен бисери и корали в морето съществува и един чуден и неразгадан свят — светът на морските растения. В. Петрова, РС, 5. Над нас блести / в задоблачни предели / неразгадан докрая Млечен път, / а малко да постигнем сме успели -/ дела, / дела, / дела ни предстоят! Л. Стефанова, СКО, 73. Изстрадали сме ние всеки миг, / всяка усмивка / и всеки вик. / Дори неразгаданата вселена / със наша знойна пот е напоена. М. Недялков, Л. 190.