НЕРАЗГЛОБЯ̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Спец. Качество на неразглобяем. Неразглобяемостта на съединението, което се сочи като недостатък на съединяването чрез заваряване, напоследък губи значението си предвид на леката възможност за рязане и повторно заваряване. Й. Вучев и др., О, 90.