НЕРАЗГОВОРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗГОВОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не обича да разговаря; мълчалив, необщителен, неразговорчив. Доста време той си остана все така неразговорлив, необщителен, затворен. Ж. Колев и др., ЧБП, 128. Димитър бе станал неразговорлив, не се шегуваше и като че бе отвикнал да се смее. Т. Харманджиев, Р, 67. Синът се връщаше вечер потиснат и мрачен. Беше станал неразговорлив, някак си прикрит. В. Нешков, Н, 417.