НЕРАЗГОВОРЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗГОВОРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Неразговорлив; мълчалив, необщителен. Десетникът Скилица беше неразговорчив и Бъркола смяташе, че мълчанието идва от стеснението пред господар. Д. Добревски, БИ, 20. По характер той се отличаваше от своите братя — беше неразговорчив, затворен, никога не се смееше. Г. Караславов, ОХ II, 489.