НЕРАЗДВИЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗДВЍЖЕН, — а, -о, мн. -и, прил. 1. За мускул, става, крайник и под. — който не е подложен на активно движение (обикн. при спортуване или физическо натоварване). Секретарят на клуба ни разведе навсякъде по зданието, показа ни библиотеката, .., гимнастическата зала, в която видяхме машини и приспособления,.., ползуването от които не остава нераздвижен ни един мускул на тялото. Ал. Константинов, БПр, 1983, кн. 5, 63. ● Обр. Дейността и на писатели, и на театри, и на съответните органи.. в тая област е все още слаба, нераздвижена и неплодоносна, все още далече под изискванията на нашето време. ЛФ, 1958, бр. 49, 3.

2. Прен. Обикн. за сграда, дреха, подредба и др. — който е еднообразен във външния си вид. В панелните комплекси гледката е скучна и еднообразна поради нераздвижените блокове.