НЕРАЗДВИЖЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕРАЗДВЍЖЕНОСТ
НЕРАЗДВЍЖЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ от нераздвижен. Характерното за тези [жилищни] комплекси е периферното застояване на кварталите, еднаквата етажност, нераздвиженост на обектите и осова композиция. РД, 1959, бр. 300, 3.