НЕРАЗДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕРАЗДЀЛЕН, ‑лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е в постоянна връзка, много често или непрекъснато заедно с някого или нещо, не се разделя с него. Далеч от отечеството, .., поетът под прелестите на чуждите нему небеса на Италия и Босфора, .. е излял мощно мъките на страдната си душа, ..., възпоминания за родината, неразделната спътница на мислите му през всичките му скитания. Ив. Вазов, СбПГМГ, 207. Много често на връщане в София аз се виждах с професор Спиридон Казанджиев и неговия неразделен приятел Йордан Йовков. А. Каралийчев, С, 260. Във винтяга със защитен цвят, с неразделния си автомат, той тръгна към карето с лека, бодра стъпка. Д. Ангелов, ЖС, 403. // При който двама или повече души са постоянно заедно. С Дъбака, .., дядо Корчан бе свързал едно странно приятелство, спокойно, неразделно и безкрайно весело. Елин Пелин, Съч. I, 167. Тука, в тоя постоянно съвместен труд и почти неразделно живеене, още по-добре разбрах и оцених Величкова. Ив. Вазов, ВБ, IХ. Затова и няма вече сега някогашния задружен и неразделен живот между братя. Т. Влайков, Съч. II, 122.
2. Който не може да се възприема, разглежда отделно от нещо, който винаги се възприема като единно, цяло нещо с друго; неделим, неразделим, неразривен, неотделим. Гнездото на комина броим за неразделна част от нашия дом. Т. Влайков, Пр. I, 18. Софийският туризъм е така неразделен от Витоша, както са неразделни София и Витоша. П. Делирадев, В, 5. Откритията на Лобачевски и Риман, а по-късно и на Айнщайн потвърдиха възгледа на диалектическия материализъм за неразделната връзка на движението, времето и пространството. Окомун. ХI кл, 28. Материята и енергията са неразделни и немислими една без друга. Хим. VII кл, 1950, 15.
3. Който не може да се дели на части; единен, цялостен, неделим. Кака Неда допълнюваше стрина Герговица. И двете като че се сливаха и правеха едно цяло нящо, нящо неразделно. Т. Влайков, Съч. II, 203-204. Мисля и не знам кое е върховното в човека — душата или тялото. Не са ли те същност неразделна, не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото? Елин Пелин, Съч. IV, 63. Леле боже! Де са зеха чужденци; / раздърпаха народното ни тяло.../ сбирайте ся накуп, братя, и всинца / да съставим неразделно пак цяло. П. Р. Славейков, С, 7. Тъй също и обществото състои от много членове, които съставляват едно общество, един неразделен народ. Ч, 1870, бр. 51, 142.
НЕРАЗДЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За общ имот и под. — който не е поделен, разделен на дялове, части; общ. Те си имане делиха — / с кантар жълтици мереха, / с шиник грошове делиха, / остале ми са, остале / два коня неразделени / и до два сиви сокола. Нар. пес., СбНУ XLVI, 151. Неразделено наследство. Неразделени ниви.
2. Който е цялостен, не е разделен на части чрез граница, преграда или под.; цял. Под име суша или целина означават едно голямо пространство земя, което объема много страни, неразделени от води. С. Бобчев, ПОС (превод), 14.
3. Който е заедно с някого, който не е отделен от някого. В последний миг на тежката раздяла / вий смятахте се пак неразделени. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 137.