НЕРАЗДЕЛИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗДЕЛЍМ, ‑а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да бъде разделен; неделим, неразделен, неотделим, неразривен. В такива тържествени минути като сегашните всеки народ, сичките партии и партийки ся са съединявале в едно нерзделимо цяло. НБ, 1877, бр. 75, 290. Злото е неразделимо от заблуждението, както доброто от истината. Ч, 1871, бр. 10, 319.

2. Остар. Неразделен (в 1 знач.) Той беше Колчо, Колчо, моят неразделим другар и приятел в детинството ми. Ив.Вазов, Съч. IХ, 16. Той намрази всички. Но затуй пък с Тачката от ден на ден ставаха по-близки и по-неразделими. Й. Йовков, Ж 1945, 55. Ние бяхме трима другари, / трима необуздани лудетини./ Помнят селските стари дувари/ и игрите, и боевете ни./ На живота жесток в двубоя/ ний и днес сме неразделими. Хр. Радевски, ВН, 11-12.