НЕРАЗДЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗДЀЛНО нареч. 1. Без разделяне с някого или нещо; заедно, неразделимо. Двете добри и верни приятелки живееха неразделно. Стаите в хотела бяха една до друга, а и болките, които церяха, бяха едни и същи. Елин Пелин, Съч. IV, 195. Ескимосите населяват крайбрежията на полярния Север, .. Животът им е свързан неразделно с морето. Л. Мелнишки, К, 70.

2. Като се взема или възприема нещо в неговата цялост, без да се разделя на части. Когато и да мисля за него [Рафаело], между безбройните му произведения ония, които неразделно с неговото име изпъкват винаги на първи план пред мене, са неговите мадони. К. Величков, ПССъч. III, 177. Ний.. са предаваме цели на частните си работи, без да премислим, че общото и частното са неразделно свързани помежду си. Ч, 1875, бр. 10, 440.