НЕРАЗДЯЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗДЯ̀ЛА ж. Индив. Поет. Само в съчет.: В нераздяла. Неразделно, заедно. Това е или жизнерадостният Крали Марко, .., или младият стопан на Милена, който ляга в гроба при своята другарка, за да живеят в нераздяла и след смъртта. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 92. Човешкий разум бий се и терзае / от памтивека, висшата си цел / поставил: да проникне и познае / незнайното зад знайния предел: / началото на всичките начала/ на битието пръвния изход — / когато са живели в нераздяла/ живот и смърт без смърт и без живот. П. П. Славейков, Събр. съч IV, 136.