НЕРАЗКАЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКА̀ЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не се е разкаял, не е признал греховете си. Пред тебе, исландска мадона, / в праха нека ничком лежа! — / .. / Разбит от съдба неизвестна, / заклет, неразкаян пират, / предвкусвах в плътта ти небесна / блаженство на сън непознат! Т. Траянов, Съч. III, 72. — Който християнин умре през тази светла неделя, той ще отиде право у рая. — То ще каже, че ако би да умре някой неразкаян грешник през тия дни, и за него ще бъдат отворени райските врата, нали? У, 1871, бр. 11, 166.