НЕРАЗКАЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКАЯ̀НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса на желание за разкаяние. Царският писар зачете [посланието на Патриарх Теофилакт]: — Ония, които продължават да оставят злото и да боледуват от неразкаяние, църквата Божия, като ги отсича като загинали и вредни членове, да ги предава на постоянното осъждане и ги подлага на проклятие. М. Смилова, ДСВ, 205.