НЕРАЗКЛАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКЛА̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за зъб — който е здрав и устойчив, не се е разклатил от заболяване, удар и др.

2. За вяра, убеждение и под. — неразколебан, твърд, непоколебим. И тоя сонет, в който, като че предвижда кончината си вън от България, каква дълбока вяра в нейната съдба го затопля и прониква, вяра, неразклатена у него и в най-тежките обстоятелства, преживени от отечеството. Ив. Вазов, НБ, ХХIII. И с вяра още неразклатена/ помисли Сандо и за Атина. Хр. Смирненски, Съч. II, 95.