НЕРАЗКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКЛО̀НЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е цялостен, не се разклонява. Всяка година от луковицата [на лалето] израства високо и неразклонено стъбло с един цвят. Бтн V и VI кл (превод), 165. Силата на тока в неразклонената верига е равна на сумата от силите на токовете в клоновете на успоредно свързаните проводници. Физ. Х кл, 1958, 103.