НЕРАЗКОЛЕБАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКОЛЕБА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е разколебан; твърд, постоянен, непоклатим, непоколебим. Това мълчание беше и заплашително, и зловещо, чувствуваше се в него неутихнал гняв и неразколебана сила. Й. Йовков, Разк. III, 108.