НЕРАЗКОПА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е разкопан; непокътнат, неразработен. Неразкопан участък. ● Обр. Да можем своя брат да видим ние / през погледа на нейните очи / каква неразкопана сила крие, / която бликва, щом се насърчи. Бл. Димитрова, Л, 109.