НЕРАЗКРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКРЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е разкрит; неоткрит, неизвестен, скрит. И затова той [Левски] признава постепенно онова, което е вече установено, .. Всичко неразкрито той премълчава. Ив. Унджиев, ВЛ, 347. Възникналите спорове около неразкритата тайна на Тунгуския метеорит предизвикват изпращането на редица научноизследователски експедиции. К, 1693, кн. 8, 17. — По-харно кажи ми останала ли е неразкрита някоя кражба? Г. Караславов, Избр. Съч. I, 207. Гражданинът .. ми каза усмихнат: — Струва ми се, че има още какво да се желае, още повече, че според мен има още неразкрити резерви. Р. Белчев и др., КБС, 31.