НЕРАЗКЪСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКЪ̀САН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е цял, не е разкъсан; неразделен, непокътнат. Там в Пловдив, въпреки изпитите и бесилките, като че бяха останали неразкъсани връзките ни със света. К. Величков, ПССъч. I, 136. Пространството е цялостно и добре организирано, неразкъсано от вътрешни стени или отделни архитектурни детайли извън мащаба на сградата. Ст. Михайлов, БС, 175.