НЕРАЗКЪСВАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКЪСВА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разкъсва, раздели, отдели; неразривен, неразделим, нерушим. Той [Даскалов] рисува широко платно на живота, с много лица и събития. Но нито събитията, нито лицата у него се намират в тясна, неразкъсваема връзка. С, 1951, кн. 4, 172. Много дървета са умрели прави, покрити с мъх и лишеи. Често те се сплитат в неразкъсваема прегръдка. К, 1964, кн. 4, 4. В цветущите времена на господаруванието си, духовенството се е мъчило и действително е съумяло да слее в едно неразкъсваемо цяло личните си интереси с интересите на религията. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 60.