НЕРАЗКЪСВАЕМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКЪСВА̀ЕМО нареч. Книж. Така, че нещо да не може да се разкъса, раздели, отдели; неразривно, неразделимо, нерушимо. Колко е мъчно да проникнеш в чистотата на побужденията, да отделиш интереса на личността на добрата кауза, които винаги така неразкъсваемо свързани вървят! Ив. Вазов, Съч. III, 53. Като крачиш из черните неразкъсваемо преплетени оголени корени на прогнилите в основата си вековни дървета, струва ти се положително, че ей сега ще изскочи я тигър, я лъв и за миг ще се нахвърли да те разкъса и прегризе гърлото ти. П. Михойлов, МП, 30.