НЕРАЗКЪСВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКЪ̀СВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неразкъсваем; неразкъсен. Разрушението почита разрушението. Червеите довършват делото на убиеца. Тъмните сили са в неразкъсван съюз. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 9. Тя [пръстта] има свойство да оякнува във вода и най-паче в морска, чтото да слепява в едно неразкъсвано тяло назидените камене. Ив. Богоров, КГ, 154.