НЕРАЗКЪСВАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗКЪ̀СВАНО. Остар. Книж. Нареч. от неразкъсван; неразкъсваемо, неразривно. Наместо да разгледа дадените [данните], които ся съдържат в това повествование, неразкъсвано от другите, така же несумнени, .., той ги приел за основание на любимата си ипотеза, че гуните били славяне. Т. Бурмов, Бкн, 1895, май, кн. 2, ч. II, 301.