НЕРАЗКЪ̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Неразкъсваем, траен; неразкъсван. [Свещеникът] съединява ръцете им [на младоженците] на епитрахила за знак на тяхната неразкъсна свръзка и води ги три пъти около налоя. З. Петров и др., ЧБ (превод), 149.