НЕРАЗКЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неразкъсан, непокътнат, цял. Като опознаваш от опит, че такова разкъснато приятелство е болежно, постарай ся с всякой начин да завардваш неразкъснат възеля му! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 103.