НЕРАЗЛИЧИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЛИЧЍМ,-а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Чиито очертания не се виждат ясно. Тъмната, неразличима отначало маса, която лежеше на тротоара, приличаше на човек и в нейната неподвижност имаше нещо трагично. Д. Димов, Т, 309. Хоризонтът се губеше в оная ефирна и неразличима с поглед линия, която съединява равнината с небето. Г. Манов, КД, 18. И той гледаше с часове как белокрилите щъркели се вдигат от мочурливите ливади и се реят в бездънната висина над тия хълмове, докато се превърнат в дребни, неразличими точки. Ив. Венков, ХКН, 80. Над моя дух витае още / безименната пустота / на миналите дни и нощи, / неразличими от смъртта. А. Далчев, С, 130. Неразличими букви.

2. Който не може да се различи, отличи от друго, подобно на него нещо. За неопитния гъбар белезите на отровните гъби двойници са неразличими от белезите на ядивните.