НЕРАЗЛОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЛО̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Обикн. за химическо съединение — който не се е разпаднал на отделни елементи, не се е разложил. След изваждането от проявителя филмът се поставя в друг разтвор, наречен фиксаж. Той образува с неразложения още сребърен бромид лесно разтворимо съединение. Физ., Х кл, 1951, 145.

2. За животински организъм — който е мъртъв, но процесите на гниене и разлагане в него все още не са активни. Неразложен труп. Неразложени тела.