НЕРАЗЛОЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЛОЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се разложи, раздели на съставящите го елементи или части; цял, цялостен, неделим. Има словосъчетания, които представят още по-тясно единство по смисъл. Такива изрази влизат в състава на изречението като неразложима цялост. Л. Андрейчин и др., БГ, 249.

2. Спец. Който повече не може да се разлага, разпада; прост, елементарен. Цветните лъчи са неразложими, прости или монохроматични. Физ. ХI кл, 131. Старото схващане, че веществото е изградено от атоми (най-малки неразложими градивни частици), е вече изоставено, защото се явиха редица факти, които му противоречат. Хим. IХ кл, 1950, 16. "Всяко неразложимо вещество — твърди Бойл, — което може да се изолира и да се докаже опитно, е елемент." Б. Илиева, КХСН, 32.