НЕРАЗЛУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЛУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Неразделен, неразлъчен. Прованс .. бил свърталище на така нареченото весело изкуство, .. Там поезията била неразлучна с празниците и с пиршествата. Ч, 1875, бр. 9, 406. Плъхът сега излезе из дупката си и ся завеща да остане с гарвана в неразлучно приятелство. Кр. Пищурка, К, 98.