НЕРАЗЛУ̀ЧНО нареч. Остар. Книж. Неразделно, неразлъчно. Братя единодушни, .., родом габровци, .., които макар световното непостоянство от любезното им отечество отдалечило телом,.. они духом всегда сос своите соотечественици неразлучно спребивают. Р. Попович, Х, 39.