НЕРАЗЛЪЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЛЪ̀ЧНО. Остар., сега поет. Нареч. от неразлъчен; неразделно, неотделимо, неделимо. Срещат се някога, харесват се, оженват се и живеят осем години неразлъчно — ден след ден. Г. Райчев, Избр. съч. I, 7. Психиката е неразлъчно свързана с дейността, тя се проявява в делата, постъпките на човека. Псих. Х кл, 8. Тази къща ся виждаше неразлъчно свързана с името на баба Захарула. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 84. Длъжност е на всеки свестен човек, който обича народа си, да скопчи неразлъчно това благородно желание със своя живот. У, 1871, бр. 21, 322.

— Друга (остар. книж.) форма: неразлу̀чно.