НЕРАЗЛЪЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЛЪ̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неразлъчен; неразделност, неотделимост, неделимост. Това тайнство [брака] е установил сам Бог, .. и потвърдил е брачния съюз помежду им. Твърдостта и неразлъчността на тоя съюз е доказал сам Исус Христос. Хр. Данов, ППК (превод), 54.

— Друга (остар. книж.) форма: неразлу̀чно.