НЕРАЗОРА̀Н

НЕРАЗОРА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. За земя, нива и под. — който не е разоран; неизоран, неоран. Джипът нагази в мека, разкаляна почва и машината започна жално да вие, .., из неразораната земя. Ето, те пътуваха из стърнище, по което се жълтееха .. царевични стъбла. А. Гуляшки, МТС, 128. Над неразораните стърнища, над жълтите просени ниви се носеха гълъби — цял облак. А. Каралийчев, НЗ, 67. Той се вторачи и тутакси се досети — да, това беше нива, голяма пожъната и неразорана през лятото нива, огряна от луната. Г. Караславов, Избр. съч. I, 412.

Списък на думите по буква