НЕРАЗПОЛОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗПОЛО̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. като сказ. опред. в съчет. с гл. съм, чувствам се, изглеждам и под. 1. Който не се чувства добре, чието здравословно състояние е леко влошено; болнав. Аз бях неразположен, но не дотам, че да не мога да си изнеса въглища от мазето. И. Петров, ПР, 79. — У девойките често настъпват такива кризисни състояния, но те са временни — каза той, след като изслуша как дъщеря им се почувствувала неразположена в лозята още през есента, апетитът й намалял. Ем. Станев, ТЦ, 49. Почувствуваш ли се неразположен, /- болежки тук и там, замаена глава-/ прости се временно с един порок. Д. Подвързачов, Б, 73. // Стесн. За девойка или жена — която прекарва своя менструален цикъл.

2. Който е с лошо настроение; мрачен, невесел. Щом [Велика] оздравя, отиде в общинското управление да види дали има писмо от Дима. Писмо нямаше, пък и кметът Марин бе нещо неразположен, не му се приказваше. К. Петканов, МЗК, 247. Тинка се помъчи да посрещне Колча засмяна и весела. И той уж се мъчи да бъде весел. Ала Тинка долови, че погледът му не е ясен и спокоен, че нящо и той е неразположен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 234.

3. Остар. Обикн. с предл. към, против. Който е настроен зле, отнася се недружелюбно, недоброжелателно към някого. — Како, виждам, че ти си неразположена против него. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 55. — Година траях и не говорих никому за тази случка, ако вярвате, да го [принца] не излагам, че е .. дотолкоз неразположен към българското преуспевание. П. Р. Славейков, ПХС, 40. // Остар. Който не е предразположен към нещо, който няма готовност, желание за нещо. Колко са готови человеците, когато смъртта приближи, да мислят за Бога и за душите си, но колко са неразположени те да направят това, докато са живи и здрави! ИЗ 1877, 281.