НЕРАЗПОЛО̀ЖЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неразположен; неразположение. И, забравил по-раншната си хладнина и неразположеност към него, той отново другарски му подаде ръка и се залови от все сърце да му съдействува. Т. Влайков, Съч. II, 185.