НЕРАЗПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗПРА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неясен, непонятен, неизяснен. Така въпросът, дали всякий един негър в Англия е свободен, остаяше неразправен. Й. Груев, СП (превод), 167. Една невеста задавала неразправни питанеа на Духамеля, който непроменливо отговарял: — Не зная. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 29.