НЕРАЗПРЕГНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗПРЀГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. За добитък — който се намира още във впряг — с оглавник, хомот, юзди; който не е разпрегнат; впрегнат. Добитъкът, който бе оставен неразпрегнат по харманите, усещайки своята и на стопаните си зла съдба, започна жално да мучи. К. Ламбрев,

СП, 77-78. Втория синджир, Стоене, / се млади момци отбрани; /../ Кога момците викнеха: — Или е язък, Божне ле, / за наше серес биволи, / впрегнати, неразпрегнати. Нар. пес., СбГЯ, 34-35. // Рядко. Който е прикачен към впрегнат добитък. И тъй като плугът си стоеше неразпрегнат, те се заловиха да пуснат воловете. Й. Йовков, АМГ, 193-194. Неразпрегната каруца.