НЕРАЗПРЪ̀СНАТО

НЕРАЗПРЪ̀СНАТО нареч. Рядко. Книж. На едно място; вкупом, накуп. Българскийт народ живее в едно цяло, неразпръснато, като захванеш от сръбската граница, дори до Янтра, българската Морава и до средното течение на Марица, и после — и от двете страни на Западния Балкан. А. Шопов, (превод) Н, 1882, кн. 1, 52.

Списък на думите по буква