НЕРАЗПЪПИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗПЪ̀ПИЛ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се, прил. За пъпка на растение — който не се е разпъпил, който не се е разпукнал; неразпукнат, неразлистен. А край дървената, боядисана в охра ограда имаше разкопана леха, от която бяха изхвръкнали тънките стебла на люляците с вретенили, неразпъпили се още къделки. Д. Кисьов, Щ, 77. ● Обр. Младежи с неразпъпили се още / души, които обещават цвят / красив и плодоносен — в тъмни нощи/ изчезват и не връщат се назад. Бл. Димитрова, Л, 150-151.