НЕРАЗРЕШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗРЕШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разреши, да се изясни, обясни. Има въпроси неразрешими, както има страдания безизходни. Ив. Вазов, Съч. VIII, 166. Знаеха го не само из целия полк, но и из цялата дивизия: .., смел, хладнокръвен и съобразителен боец, за когото нямаше неразрешима задача. П. Вежинов, НС, 58-59. Трябваше да разучи Стефан. Имаше неразрешимо противоречие между смелите акции, които това хлапе беше провело досега и мълвата за успехите на брат му във фирмата. Д. Димов, Т, 75. Пенсионерите наново се учудиха.. За тях неразрешима загадка беше и това, че един възрастен майор може да козирува и да се кланя на младеж, който под коженото си палто едва ли носеше поручески пагони. Д. Кисьов, Щ, 176.