НЕРАЗРИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗРЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който не може да бъде разединен, разкъсан, унищожен; нерушим, неразкъсваем. Ние преживяхме тоя чист и възвишен възторг, чрез който само могат да се почувствуват и познаят тайнствените и неразривни връзки с родината. Й. Йовков, Разк. III, 122. Мизия, Тракия и Македония, в неразривно единство, стъпка по стъпка напред, биха получили самоуправление. П. К. Яворов, Съч. II, 167. Завиждах на неразривното им [на моите другари] щастие, което ги водеше, .., между любовта на жените им и усмивките на децата им, към гроба, дето ще заспят тихо. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 925.

2. Неразделен (във 2 знач.); неделим, неразделим, неотделим. Още с влизането в преддверието човек получава впечатлението, че се намира в научен институт. Защото планетариумът е неразривна част от американския музей по естествените науки. Г. Белев, КВА, 306.