НЕРАЗРИВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗРЍВНО. Книж. Нареч. от неразривен; неделимо, неразделно, неотделимо. Нашият народ е земеделчески; той е неразривно свързан със земята, работи я, обича я. БР, 1931, кн. 4-5, 126. Вълкът е див хищник, развил се в дълъг период от време в природна обстановка и е по необходимост неразривно свързан с целия животински свят в тая обстановка. К. Тулешков, ХЖ II, 18. Колко чудно е, че човек понякога свързва някоя миризма със случка от живота си тъй неразривно, че винаги и при всякакви обстоятелства тая миризма ще му спомня случката. М. Грубешлиева, ПИУ, 282.