НЕРАЗРИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗРЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неразривен; нерушимост. По-отдавните събития доказаха красноречиво, че ний, които имахме най-голям интерес да поддържаме неразривността на руско-българските отношения, ний се отделихме от историческия път. Бълг., 1902, бр. 483, 1.