НЕРАЗРУШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗРУШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разруши; неразбиваем, нерушим, несъкрушим. Силата на огъня, взривът и магнетизмът обаче не можаха да накърнят неразрушимата крепост на атома — това ядро, което съдържа в себе си изключителна енергия. Ц. Ца‑

нев, АЧ, 3. Мама не щеше да са отдели от него; беше едничък от децата ѝ, що бе хранила, а ти знаеш каква неразрушима тайнствена връзка прави това между две същества. Ч, 1875, бр. 2, 85. Неразрушимо единство.

— С. Врачански, Неделник, 1806.