НЕРАЗРУШИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗРУШЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на неразрушим; нерушимост, несъкрушимост. Явленията, които ни разкриха круксовите тръби с чудноватите свои потоци от особни лъчи, .., показаха, че твърдата ни вяра в .. неразрушимостта на атомите е погрешна. ПН, 1932, кн. 3, 36. Според него неразрушимостта на материята произтича от идеята за неделимостта на атома. Б. Илиева, КХСН, 42.