НЕРАЗРЯЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗРЯ̀ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е разрязан и е цял. Лина грабна книгата и запрелиства, .. Накрай стигна до една неразрязана кола, разкъса нетърпеливо с пръсти листовете и прочете жадно няколко реда. Г. Райчев, Избр. съч. II, 132. В безредие стои тук мебел мека. /../ Две-три отливки гипсови на стола, / и книги (дар писателски) в прахът / в купчина неразрязани лежат. Ем. Попдимитров, СР, 151. Едва ли ще намериш някого, подбуден от честолюбие, зел няколко книги, и тях, след година да идеш у дома му, ще ги намериш неразрязани. Рядко са тия любочитатели. МС, 1883, кн. 4, 6. Неразрязан плод. Неразрязани дини.